Изменения

Берберян-Датев Арам

30 989 байт добавлено, 18:19, 7 февраля 2010

Нет описания правки

{{Персона

| name-ru-main = Берберян-Датев Арам

| name-ru-01 = Берберян Грант Арам

| name-ru-02 =

| name-ru-03 =

| место смерти =

| место деятельности =

| краткая информация = Композитор, дирижер, пианист, хормейстер

| тэг01 = Композитор

| тэг02 = дирижер| тэг03 = пианист| тэг04 = хормейстер

| тэг05 =

}}

=Биография=

~~Армяне~~ Таким образом, в семейном доме Берберян появляется черный рояль австро-французской компании Orania, Северный Кейп - одной из первых пианино, купил оплату затем французский консул (производство фортепиано - в 1892 году - Лион - Франция). Хотя старые, и по сей день Сегодня она продолжает служить композитор в своем творчестве до 15 мая, 2000 Тогда покупка нарушают баланс финансовых родителей, а отец является удовлетворение в связи с фортепиано и освящена в присутствии военных музыкантов в первый капельмейстер семейного дома на улице "Сан Стефано" № 3 - второе службе (где родился композитор), в отношении тогдашнего Сельскохозяйственная Банк - (в настоящее время управление MI). Фортепиано в относительно хорошем состоянии из-за него много лет Георгиевич профессиональных тюнера, но на протяжении последних 25 лет - Арам и его коллеги из его личных друзей и Василя Канте Moshev Delev. Таким образом, после покупки музыкальных инструментов Арама сокращения начинается под руководством Доры фортепиано педагога Станкович, их сосед, который жил на первом этаже. Если вам необходимо остановиться на этом и подведения итогов формировании нашего характера, мы видим, что он обычный парень, как и все остальные. Вместо стремительной, озорной, одним из основных игроков в битвах между окрестностями - греческий, рыбы, вкладки. Но наряду с играми, кодируются с ним довольно много качеств, которые имеют большой Арам, а самое главное - интерес, любовь, знания и навыки в области музыки. В этом раннем периоде его жизни, Арам Берберян сб В особенно благодарна своим родителям, друзьям и Дора Станкович Найден Найденов и особенно в Германии, для учителей и преподавателей. Они продолжают оказывать влияние на многие годы, а затем на него, даже до сего дня. След детската градина момчето продължава в подготвителен клас -забавачница и после от първо до четвърто отделение – ДОЙЧЕ ШУЛЕ - Варна. Важен момент в живота на Арам е определянето му от директора и ръководството на училището заедно с още няколко деца да бъде изпратен за три години в интернат в Германия. Така през 1936 година (според запазени материали) малкият Арам продължава обучението си в Берлин на "Бисмаркщрасе" 94 в ИНТЕРНАТА ЗА ЧУЖДЕСТРАННИ ДАРОВИТИ ДЕЦА. Там пребивава до 1 септември 1938 година. Попаднал в естествена среда и обстановка (както оценява сега), той усъвършенства знанията си по германски език и литература. Пред още детските му очи преминават исторически картини от бурния обществено-политически живот на Германия по това време и те оставят незаличими, незабравими следи както в духа му, така и в начина му на мислене и поведение в живота до днес, а именно - строгост, дисциплина и ред. Наред с всичко това стои и България - Родината и националният оптимистичен трицвет, който и днес, където и да се намира той, го съпътства! С музика се занимава в свободно избраните от него часове, координирани с неговите възпитатели. Завръщайки се във Варна, той продължава образованието си в "Дойче шуле"- Варна, в гимназиалните класове на германското училище, което завършва през 1944 година, месеците май - юни. Непрерывного образования "германских периода", как он любит, чтобы выразить Арам Берберян-сб в, она формируется на прочную основу в германских Языки и литературы, изучением болгарского языка и литературы, латинский, Старый болгарский, греческий и французский язык и литературу. С большим уважением и честью Он помнит своих учителей - немцы, а их преподаватели - Болгария: Ковачев, Мартынова, Валькова, Йордан Тодоров, Матеев. В своем уме, не оставили глубокие канавки и по сей день Германия педагоги Барт, Dow, Дикманн, Вулф, Мюллер, Zyusmilh, Shtaalshmit, особенно Pryolts Froylayn Зоммер, который в течение многих лет после этого поддержания связи с ним, и многие из его бывших студентов , а также Мюллер, прерываются для кого госпитализации (1998) и ухудшение ее звеньев. Здесь речь идет от всего, и пришла к выводу, что учителя, которые имеют образование и Рам были лица, обладающие высокими моральными и человеческого достоинства, и умных людей. Люди, для которых человеческой морали, этики, образования, терпимости, честности и целостности встали на первом месте, особенно в их воспитательной работе с учениками. И заметьте, что они были знающие и, прежде всего может! Следует отметить, не нарушил своих связей со своими друзьями из военных лет, бывшие моряки из Германии остались в Варне: Need Ганс Гельмут Monatsberger и полковник фонда Гельмута Арндта. В тот же день, чтобы поддерживать непрерывную связь со своим другом Арам. Человеческий облик музыки это не только результат таланта и решающее значение общей культуре germanskoto приобрел свое образование, а также целевые классам фортепиано. С шести лет он учился и работал специально для освоения музыкальных инструментов в Доре Станкович, одним visokointeligentna личности с богатым опытом преподавания, а затем на большой преподавателем фортепиано Найден Найденов, брата известного болгарского дирижера Opera долгое Асен Найденов. Играл важную роль в годы 1942 - 1944 Германия и личности мастера хора и композитор Франц Romer, который в то время возглавлял представитель песня ансамбля - мужской хор и оркестр Военно-морского флота Германии, находившемуся в то время в Варне. С этого периода дат и осознавая Арам с произведениями Франца Листа и Рихарда Вагнера. Romer добровольная работа с молодой пианист (ОЗУ) и вводит его насквозь, видя интерес будущего музыканта, стилистику в характере и содержании их творчество. Сделать него впечатление, что Арам уже знает некоторые из работ, и сохраняет многие из них. След промените в България на 9 септември 1944 година новата власт не признава дипломата за германско средно образование и се налага всички ученици, завършили по това време чуждите училища, да повторят последния курс на гимназията в Първа мъжка гимназия "Христо Ботев" за легализиране на дипломата. Явно това не с било желано от младите хора (особено да учат още една година, и то по всички предмети на български език), но сега, от дистанцията на времето, Арам не крие задоволството си, че тази година е била много необходима и доста полезна за него. Тук за първи път са признати музикалните му способности като пианист-акомпанятор на мъжкия хор в гимназията (под диригентството на учителя му по музика Васил Димов), участва със солистични изпълнения в концертите на училището, получава и първа награда - книга, за проявени дарби в областта на музиката, връчена и подписана лично от директора на гимназията, един от най-големите варненски педагози - литератора Кръстьо Баев, по предложение на Васил Димов. По същото време Арам се включва като пианист-акомпанятор към новосъздадения младежки самодеен хоров колектив "Стефан Йовчев" и участва същевременно при учредяването на младежки оркестър при комитета за демократична младеж. Музикалните му способности са забелязани и от тогавашния директор на Радио Варна Йордан Каранов - вокален педагог и музиковед, учил в Германия. Същият го насочва към Средното музикално училище, току-що открито, където като извънреден ученик да продължи обучението си по пиано при Мара Игнатиева. Освен това участва като пианист в концерти и продукции на ученици от класовете по цигулка на директорката по това време на Музикалното училище Христина Стоянова - цигулков педагог, както и на учениците от класа по вокална подготовка на известния наш оперен певец и педагогСъбчо Събев (по това време той води клас по вокална подготовка в Музикалното училище). Наред с разнообразните си прояви в двете учебни заведения, Арам започва (по покана на директора на Радио - Варна Йордан Каранов) концертната дейност и пред микрофона на Радио - Варна в рубриката "Концерт на млади сили". Фактически от първия му концерт пред микрофона на радиото - 15 май 1945 година, започва летоброенето на творческата дейност на Арам Берберян-Дат в и с това и първото признание на таланта му, станало вече обществено достояние. След завършване на гимназията продължава обучението си в Музикалното училище и като акомпанятор на всички солисти до постъпването си в казармата (от октомври 1946 година до март 1949 година). В началото е в Осми Приморски пехотен полк - Варна, няколко месеца в 46-и полк в град Добрич, където приключва първоначалното си военно обучение. После завършва школа за запасни офицери за културна дейност в армията и е зачислен в специална дружина към щаба на дивизията при III-та армия - гр. Шумен. Явно е бил проучен добре и лично по нареждане на полк. Добри Джуров (бъдещ министър на отбраната), тогава зам.-командир по политическата част на III-та армия, го вземат на служба с още двама като военни за специални поръчки и машинописец към щаба. До последните осем месеца от военната служба в живота на Арам няма нищо особено, но през тях той получава нови знания и умения в областта на музиката. С разпореждане на Джуров като изявен талантлив музикант, нужен с качествата си за добрите намерения на новата власт (тогава) за културното израстване на народа, той e даден на разположение на капелмайстора на гарнизонния духов оркестър в Шумен капитан Кадиев, който е с академично Италианско образование, да работи индивидуално с Арам. И успява да канализира всички интуитивни натрупвания от познания в музикално-теоретичната област, които започват да получават ясни научни очертания. Следва опознавателна подготовка по духова оркестрация (по-късно в Музикалната академия ще му бъде от полза), като предварителна подготовка. Тук, при капитан Кадиев, се изяснява и цялата специфика на всички видове духови инструменти (дървени и медни) - диапазони и характеристика. В 1945/46 родилась и первая его работа "Ода в Армению, встретилась в Варне, его второе выступление в Софии, проведенных автором. Междувременно Арам се ползва с доверието и благоразположението на преките си началници (капитан Вучков), дават му отпуски, пътува до Варна при своите родители, включвайки се междувременно в музикалния живот на родния град. За пръв път дирижира през 1946 година-арменската оперета "Ашух Хариб" (негова преработка и аранжимент за голям оркестър), изпълнена от самодейния театрален състав при арменската организация "Ереван" и от сборен симфониетен оркестров състав (от симфоничния и оперния оркестър във Варна) и добри изпълнители-самодейци (аматьори), негови сънародници. Като пиша за различни периоди от живота на Арам Берберян-Дат в, у мен се прокрадва мисълта, че съдбата е била благосклонна към него и щастливата му звезда често е изгрявала на хоризонта. За това говорят детското му дирижиране на военния духов оркестър в Морската градина през 1930 година; образователният и възпитателен период в Германското училище и интерната в Берлин. И още един случай, който е след уволнението от казармата. Завръщайки се във Варна, един ден на посещение в Музикалното училище за ревизия и прослушване на млади таланти идват именитите български композитори Панчо Владигеров и Любомир Пипков. Тъй като Арам не е предвиден (той е извънреден ученик), неговият добър приятел Димитър Александров (тогава ученик по цигулка в класа на директорката Христина Стоянова) предлага на Събчо Събев (на когото личен корепетитор е Арам), да бъде представен на вниманието им. Предложението на Митко Александров (както обича Арам да го нарича) е прието с охота от Събчо Събев и така комисията прослушва извънредно и Арам. Единодушното решение на ДВАМАТА ГОЛЕМИ е Арам да кандидатства в Музикалната академия и Панчо Владигеров да го приеме в своя клас по пиано. Комисията оценява по достойнство дарованието на младежа. По този начин Събчо Събев не само отваря пътя на младия пианист, но му дава и пари за кандидатстването му, с препоръка да не се връща във Варна, без да е издържал приемния си изпит. Разбира се, Арам се класира на едно от първите места в теоретичния факултет на Музикалната академия (1949 година). До ден-днешен Арам си спомня концертната пиеса, която е свирил на изпита си - ПРЕЛЮД № 2 опус 3 на Сергей Рахманинов. Това произведение, както и ЛУННАТА СОНАТА от Бетовен, са и досега е любимите клавирни пиеси на композитора и обича често да ги пресвирва, почти на всяко сядане пред пианото. За изпита подготвя Рахманинов самостоятелно. Привързаността му към творческата стилистика на Рахманинов не е случайна, трябва да прибавим и влиянието в тази насока на неговия учител Панчо Владигеров. Естествено е окончателното му оформяне като композитор, пианист и диригент да са ставали под вещото ръководство на големи български величини в областта на музикалното изкуство (имам предвид кои са го обучавали и насочвали по трънливия път на професионален творец). Разбира се, първото и решително място е отредено на Панчо Владигеров - в класа по пиано и консултативно (извънредно) композиция и композиционен анализ на всяко изработено клавирно произведение на световни автори в продължение на 6 години (от 1949 до 1955 година вкл.). Следват имената на: Любомир Пипков -камерна музика (винаги с анализ), Веселин Стоянов - музикални форми с анализ, Марин Големинов - инструментознание, оркестрация и проблеми на оркестрацията, Иван Пеев – солфеж и теория на музиката, Парашкев Хаджиев - хармония и проблеми, Асен Карастоянов - контрапункт и проблеми на полифонията, Светослав Обретенов - (извънредно) обучение по хорово-диригентска работа, Влади Симеонов (също извънредно) - консултативно обучение по оркестрово-диригентска работа. Но най-решаваща е ролята на Панчо Владигеров за оформянето на твореца Арам. Той никога не забравя кабинет № 6 (с двата рояла) в ректората, на улица "Будапеща'" № 1, където провеждал занятията със своите студенти професор Владигеров. Арам с много обич си спомня за бащинската топлина на своя учител, с която го обгръщал, как провеждал с него часовете по композиция извън академията, в жилището си на улица “Генерал Паренсов”. И до днес не са забравени не само похвалите на големия музикант, но и моментите, когато го гонел с бастуна си из стаята в академията, ако Арам бил разконцентриран и отпуснат или се явявал недостатъчно подготвен. Безспорно Владигеров усещал у този младеж нещо по-голямо. Арам бил стипендиант, а една стипендия свършва много бързо. Усещайки това, Владигеров го викал на занятия в дома си, за да провери докъде е стигнал в заданията и тайно му бутал в джоба някоя пара. Съпругата му Кетхен - както обичал Панчо да се обръща към нея, след като нахранела Арам, също го подкрепяла с пари; много добра и умна жена - така обича да характеризира първата съпруга на своя учител и майка на известния по-късно у нас диригент и композитор Александър Владигеров, който остава най-добрият интерпретатор до наши дни на бащините си произведения. Когато един ден синът Александър отива на гости при Арам в квартирата му на улица "Кърниградска" №1 (по-късно преименувана на “Гочо Гопин"), в съседство с диригента Влади Симеонов, и вижда, че няма пиано, а само дъска в клавиатурен размер с разчертана клавиатура, на която студентът подготвял учебния материал. Той веднага уведомява за това баща си. Панчо Владигеров от своя страна, разтревожен, се разпорежда и намира под наем едно добро пиано "Фьорстер" и на свои разноски и платен годишен наем предварително, го докарва в квартирата на Арам. Първото изпробване на пианото извършва Александър Владигеров. Панчо Владигеров посещава Варна през летните месеци и никога не пропуска да се усамоти със своя студент (в дома на Арам на улица "Сан Стефано" № 3), да провери как изпълнява заданията, да види докъде е стигнало и творчеството му, както и клавирните му постижения, да го изведе на разходка из града и да го почерпи. Винаги добронамерен, но много строг и безкомпромисно взискателен, винаги с гума и молив в ръка, готов да помогне, да покаже на пианото и след това да коригира - с обстойно пояснение на корекциите. Трябва да отбележа (според спомените на Арам), че големият творец и педагог е работил извънредно и с други даровити младежи (по няколко от випуск), защото милеел за българската музика, за културното бъдеще и израстване на българската нация. През студентските си години (още от 1949 година) Арам Берберян-Дат в, освен че учи, продължава творческите си опити -да композира (и по думите на своя професор Владигеров) доста сполучливо, с верен усет към хармонията. Прави оркестрации, аранжира и преработва произведения, дирижира и изпълнява клавирни творби. (За създадените произведения оттук нататък уважаемият читател да проследи хронологическия им ред по години в послеслова.) Участва през 1949 година в Първия младежки фестивал като акомпанятор на цигуларя Михаил Топалов. В Музикалната академия участва често и в демонстрации на три пиана (рояли) в голямата концертна зала пред състуденти заедно със Здравко Манолов и Александър Владигеров. Сътрудничи на катедрата по духови инструменти, най-вече на класа по тромпет на професор Петър Кърпаров - корепетира и акомпанира на студенти, също сътрудничи и на професор Карел Стари в класа по валдхорна, както и на класа по цугтромбон на професор Георги Тодоров.

Грани таланта Арама Берберяна-Датева

Изображение:Берберян-Датев Арам3.jpg

Изображение:Берберян-Датев Арам4.jpg</gallery>

==Разное==

*Дед Арама по материнской линии - Ваагн Датевян ("Medzn Ваагн), и был главным инженером-геологом в Турции. Родился в городе Адана, Турция, являлся членом "Дашнактуцюн". В 1915г. он был повешен и обезглавлен.

=Библиография=

Ssayadov

Бюрократ, editor, nsBadRO, nsBadRW, nsDraftRO, nsDraftRW, reviewer, администратор

150 912

правок